|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ДаЛеЧе
Толкова далече си от мен...
Ти замина онзи ден,
а вече без тебе не мога да съм аз,
та ето че споделям тревогата си c вас.
Бяхме заедно, бяхме щавстливи,
не се повлия от забележки хапливи.
Бяхме влюбени красиво и нежно,
но за мен това не беше полезно.
Аз почнах да изисквам много,
затова и държанието ми беше строго...
А ти тихо приемаше всички неща,
та чудя се- как издържа?
Че аз бях толкова непоносима,
в гадостите бях несравнима!
Но ти все пак остана...
Независимо от болезнената рана,
която дълбаех дълго и надълбоко
в сърцето ти голямо толкова жестоко.
Знам, че много ме обичаше,
вярно е, че и ти ме привличаше,
а сега не мога да те имам,
спомените в съзнанието си изтривам...
Защото ми е тъжен този факт,
вече и сърцето ми не бие в такт!
Знам, че ще се върнеш...
знам и че ще ме прегърнеш,
но няма да е както преди,
раздялата чувствата ми прекрати
и няма начин да ги възвърнеш,
дори и ако любящо ме прегърнеш...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: night_girl
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-21
прочитания: 165
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46668
Съобщения: 194008
Лексикони: 2118
Коментари: 70156
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
