|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Лампата премигва уморено!
Лампата премигва уморено,
и на нея сякаш вече и се спи.
Отвън долита онзи мирис на зелено,
онова зелено като в твоите очи.
Отново мисля за очите ти зелени,
те отекнаха във моята душа,
за целувката от тебе подарена...
не, аз откраднах си я тайно във нощта!
Сега, потъва бавно всичко във зелено
и звездите златни, даже пълната луна.
Тази нощ е сякаш всичко променено,
и залято от зелената вълна.
С това ще те запомня аз- с зелено,
ще те запомня също и със любовта,
лампата премигва уморено,
а аз пътувам вече...
...към зелената луна!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: anabel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-21
прочитания: 274
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2055
Произведения: 46645
Съобщения: 193057
Лексикони: 2118
Коментари: 70076
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
