|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Защо тогава...
Запитах се какво е любовта накрая,
след всичко дето преживях.
И осъзнах,че няма сила като тая,
да вършиш грехове,а да не се наричат грях.
Да се радваш и да страдаш,
да си неспособен да мълчиш,
да гориш,но да не изгаряш,
да любиш и да тъжиш.
Истина ли е,че ако не си влюбен,
не виждаш красотата ти,
че без нея си загубен,
че няма смисъл от живота ти!
Всеки за любов разказва,
как обичал,страдал и боли.
Съдбата ли така ни наказва,
че за миг щастливи сме били!
И ако е вярно,за какво ни е да любим,
за какво ни е да плачем и тъжим,
за какво ни е с ада да се борим,
за какво ни е фалшиви кули да строим?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: carolin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-19
прочитания: 221
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43694
Съобщения: 185736
Лексикони: 1895
Коментари: 61838
SMS-и: 776
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
