Живота е една пиеса,
а ние.. некадърните актьори сме!
поискаме ли от сцената да слезнем,
то в миг пиесата ще спре!
По времето на тоз театър,
оглеждаме се покрай нас,
с надеждичка единствена да видим,
човек оглеждащ се за нас!
Пиесата е твърде кратка
желаем нии до всекиго да спрем.
Но уви.. докат се заговорим,
дойде антракта, настъпи край студен!
За нас приключи.. но други идват!
героите се сменят всеки час.
По моите стъпки някой друг ще мине
и ще разбере че актъор съм бил и аз!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------