Безпомощен се скитам по безкрая
с любов в мен разпадаща се веч.
На мислите си хвърлил съм сърцето
прерязал чувствата с ръждясал меч.
В облаци забулен буренясал,
очите ми са като пролетна река.
Косите спуснати лицето бурени покрили.
Обичта ми бял топящ се лед.
И пак потрепвам, ти в мислите ми влизаш.
Сърцето ми препуска в полоса,
една река съм някъде извирам
и нося се облечен в самота.
Обичаш ме, в очите ми сълзи напират
отново думите ми не достигат теб.
Но чувствата към теб защо ли не умират,
и търсят те там някъде навред.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------