Прости ми сине

Прости ми че не те погалих
кога проплака ти за първи път.
Прости ми че не те целунах даже
застанал бах на кръстопът.

Прости ми за пропуснатото време,
не отдадено на теб през тоз живот.
Не те разхождах ,скитах в безвремие,
прости ми за живота ти сирот.

Прости ми за самотните ти мигове,
в които аз в безгрижие живях.
А ти от мене нужда имаше
не се усмихваше а плачеше тогаз.

Сега обръщам се назад и болка е
пронизват ме усмихнати очи,
които често плачеха и стенеха
мой мили татко защо не си…

А ти наричаше ме с думи галени,
докосваше ме с мънички ръце,
но аз безчувствен бях , не чувах те.
Прости ми мое мъничко момче.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-19
прочитания: 213
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43694
   Съобщения: 185736
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61838
   SMS-и: 776
   Снимки: 4582