Проклет куплет

Когато мислите са рехава дантела
и в бримките на чувствата си се оплела,
не се търси в(ъв) нечий тъжен, стар сонет..
Ела и намери ме в тоз, проклет куплет.

Ела, и двете ще разкажем за миналите,
светли дни..една на друга ще покажем,
че в(ъв) света не сме нещастни ний едни..

Аз знам, че мъка те раздира, сълзите парят
твоето лице..усмивката му в теб бродира,
окървавени от любов ръце.. И знам с(ъс)
всяка дума моя, отива си от теб съня..

Но спри и поплачи си, мила моя,
за дългите, копнежни дни, когато тихо
сред покоя, оплиташе и теб, и мен в лъжи..

А тази нощ с косата си го отрежи, сложи
в очите си ти зноя, гримирай в синьо посивелите очи..
Тръгни и там далече след завоя, сълзите си за него
в гривна нанижи, вгради в(ъв) нея ти и воля..

Не знаеш ти, но бях аз почерняло злато, лицето ми
бе жар без пламък, очите ми са още сиво блато..
косите ми..повлечени по мъж за дума - залък..

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-18
прочитания: 140
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2051
   Произведения: 46568
   Съобщения: 229823
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69843
   SMS-и: 803
   Снимки: 4741