|
Край
Всяка история има свое начало и край. Любовта, тя е история в поезия и проза, обгръщаща живота, но едно е ясно тя все някога свършва. Ето лятото минава и заедно с ласките на слънчевите лъчи тя преживя своя изгрев, сега е в своя апогей, но знам че идва и края.
- Още месец ме обичай! – молех те и моля, исках те и искам до себе си да те задържа.
- Ще те обичам вечно! – отговаряш и свеждаш тъжно очи, защото усещаш, че ме лъжеш или сам не вярваш на своите лъжи. – Ще те обичам вечно, завинаги-и!! Защо не ми вярваш?!
- Как като сам не си убеден в това?!
И си мисля след тези думи не сме ли се запътили към края. Макар да имаме още малко време заедно, не започва ли залезът на нашето слънце?! Били дълги летните дни, нима?! Могат ли да са един живот?
Спирам и не мисля. Оставям устните и сърцето да говорят, те знаят най-добре. Но защо целувките ме парят, нараняват все едно не устни в устни се допират, а разпалени въглени, извадени от жарта. Губя те любов, губя те щастие мое...... Сълзите даже парят и от тях боли.
- Все още си до мен и ме обичаш, нали ?!- казвам едва през сълзи, а ти щастие мое ме прегръщаш и с целувки покриваш моите очи. – кажи ми, хайде?!
- Обичам те, глупаче! Колко да го повтарям, за да ми повярваш! – и се усмихваш, а аз потъвам в дълбоките ти кафяви очи и заспивам в прегръдките ти...
Толкова ли бързо премина моето любовно лято?! В краткият си унес не усетихме как времето изтече между пръстите ни като пясък.
И ето ни на летището:
- Ще ми липсваш! – аз плача и те притискам да себе си, всякаш никога няма да се разделя от теб.
- Ще те обичам вечно! – повтаряш без да спираш. Дано да стане, но мисля че любовта ни е обречена още от сега. И още по-слино се пристискам до теб, искайки да се слеят телата и душите ни, сърцата ни, дори и за последно, но ето пускам те и тръгваш... и не се обръщаш...
Ти замина. Да, пишеше ми, но спря и не знам какво става, защо?! Нима ме забрави?! Знам ще получа последното си писмо, сигурна съм в това. Ето го:
„Здравей,
Мария!
Пиша ти, за да споделя радостта си с теб. Вече съм семеен, имам малка дъщеричка, която притежава твоите очи и коси.
П.С. Няма никога да те забравя и .... помни..... ще те обичам вечно!!”
Да, колко трая тази вечност, година и няколко месеца. Но аз наистина ще те обичам вечно. Край, слънцето залезе и вече го няма моето вечно лято, няма я любовта, няма го и живота ми. Какво съм аз без любимия? Празна стая, четири стени без душа. Това е моят край. Свърши се, да свърши се... свърши любовта ми , но и.... дните ми на тази проклета от времето земя. Трябваше и последната сладка заблуда да умре.
„Здравей, живот мой!
Отне ми очите, разкъса сърцето ми на милион прачета и сега ме изоставяш. Бъди щастлив, че живота ми отне, дано да ти тежи. Не ще ти липсвам.
П.С. ако слънцето залезе с нашата любов, то и дните за мен са преброени. Ако ме обичаш на гроба ми ела и пролей поне една сълза, доказателство и свидетелка на нашата любов. Ще те обичам вечно, до края на света. Ще те обичам до гроб и след това.„.
Петък 12. / новини/ момиче загина при нелеп инцидент.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: cskagirl
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-07-16
прочитания: 173
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2050
Произведения: 46547
Съобщения: 227640
Лексикони: 2102
Коментари: 69719
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
