Знам, не съм от добрите поети.
Но пред теб не веднъж съм признавала,
че след теб си събирам парчетата,
че ме будят очите ти ялови
и като котви се забиват по кожата.
Как не искам сама да оставам.
а тръгваш си, знам, че не можеш
да останеш във стаята още,
да ме галиш и да събличаш мечтите ми.
Ще ме сънуваш ли утре разбойниче?
Или пак ще изтриеш следите си?