ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА

Напукана земята... Жадна, като
момински устни нецелувани...
В пожари... мораво небето...
гориме в страсти (не)бленувани.

Косите ни се сливаха с житата
и вятър гали пламнали тела...
Протягаме ръце към небесата
с молитва... Птица отлетя...

Впили палещ взор един във друг,
от дъха ни зрее зърно в класове.
Търсим за спасението ни брод,
изпепелявайки всички мостове...

Изтерзани... от пъклена жажда...
разпятието превърнахме в клада,
тя огънят в душите подклажда...
Дай ни, Боже... дъжд за пощада!

(И става чудо! ... Прогледни!...)

Вали... В очите ни... вали...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-13
прочитания: 413
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 40 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43694
   Съобщения: 185736
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61838
   SMS-и: 776
   Снимки: 4582