простичко....

Ей,приятелю!
Ела! Подай ръка!
Седни до мен да поговорим просто
За житейските сложни неща

Да ги облечем в думи прости
С усмивка простичко да ме дариш
И нещата вече няма да са сложни
Щом ръката моя в твоята държиш

Аз не съм сложна натура
Аз съм просто …жена
И понякага сложно ми става
От житейските прости неща

Чувства жестоки и нежни
И страстни и плахи бушуват във мен
На страхове и съмнения някакви
Попадам в трънливия плен

Възрастта ми има ли значение?
Живота предишен?Опита нов?
А мога да те питам просто
За любовта ми… дали си готов?….

Ела,приятелю,седни до мен!
Просто ми подай ръка
С цялата си нежност аз ще я поема
Щастлива съм,когато си до мене!!!

п.с.Обичам те,Живко!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mellany
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-11
прочитания: 284
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7346
   Автори: 1974
   Произведения: 43394
   Съобщения: 171007
   Лексикони: 1867
   Коментари: 61033
   SMS-и: 763
   Снимки: 4557