Приказка

Хлапакът яхна първия собствен кон,беше бял(не хлапака,коня),с очертани мускули и прекрасна сребриста грива.Момчето бе яздило и преди и знаеше какво да прави.За първи път обаче излизаше в собствената красива долина,освободен от ограниченията на полигона за обяздване.
Но нещо от белия кон се вля в него,той почувства увереност,че заедно могат да превземат света.
В момента в който му мина тази мисъл,той вече беше опънал юздите и Арон препускаше с все сила.
Момчето за първи път докосна истинския вятър,почувства закачките на слънцето,които вече не го стигаха.Видя зеления простор,пред себе си и поиска да изчука цялата земя:)
Така момчето продължи да язди всеки ден.Пускаше се в зеления безкрай и винаги тръгваше в различни посоки,еднакви оставаха само отвореното му сърце и цвета на белия Арон.
Когато най-после не остана необходено кътче от долината,момчето излизаше нощем и поставяше препятствия,за да разбие промъкващата се сивота в сърцето си.
Скоро и препятствията,колкото и по-сложни да ги правеше не го предизвикваха,дори гривата на Арон започна да избледнява в очите му.
Една вечер,когато заспа и последната прислуга в голямата им къща,Зокан реши да я напусне.Беше скрил любимите си дисаги,за да не буди конярите.Изкара белия си спътник,оседла го и тръгна към най-далечната точка,която виждаха очите му.Може би точно в тази точка бе заключена другата половина на душата му.
Арон препускаше без умора.Спираха само покрай някое езеро за глатка вода,малко хляб за Зокан и прясна трева за белия дух,който го водеше.
Стигнаха и първото населено място от началото на пътешествието си.Зокан никога не бе общувал с дуги освен родителите си,гостите и понякога тайно с прислугата.
Тези хора първо му се видяха различни.Постоянно се караха за нещо,главно пари,собствеността върху някоя кокошка и т.н.
Тогава Зокан реши да поостане,за да научи нравите на тези странници.

Следва...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: michelangelo
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-07-10
прочитания: 109
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46669
   Съобщения: 194241
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70175
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756