|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Емо
Казват странни сме били,
казват ни лудите глави,
та какво му е странното не разбрах,
нали и ние сме хора все пак.
Това е само стил,
наричаме го Емо,
но не идва от името Емо,
а от емоционален.
Хора лесно раними,
хора с мнохо тъга в своята душа,
това сме ние Емотата.
Питат ме "Е добре де,истински Емо ли си?",
отговярям "Да!",
и пак зададен е въпрос към мене,
"Режеш ли се,ма?".
Какво да отговоря,като да лъжа не искам,
да режа се и не ми пука,
как изглежда от страни,
как разбират нашата мъка.
А защо носим бритоните си настрани,
Емо girl ще ви обясни.
С закритото око Емо вижда само тъмния,
мрачен и болезнен свят,
покрит в сълзи...но не от смях,
а с другото око поглежда към светлината,
съзрява радостта.
Готино е да си Емо,
готино е да си различен,
да знаех че не си от тълпата,
не са те взели и тебе в мъглата.
P.S.: За всички Емота (вк. и Аз :))
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: IzGoNeNa_oT_rAq
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-10
прочитания: 387
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7742
Автори: 2105
Произведения: 48938
Съобщения: 209108
Лексикони: 2302
Коментари: 73729
SMS-и: 809
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
