|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Миг вечност
Дъхът ми с твоя се слива
и сякаш с теб сме едно,
но знам,нощта си отива
и утрото не ще е добро.
Жадно в теб се притискам,
но утре за сбогом ще те прегърна,
нощта да свършва не искам,
дано някога се върна.
Времето тече,часовникът звъни,
сили нямам да тръгна така,
към гарата умълчани вървим,
ще издържи ли това любовта?
Думите мълчат,чувствата бушуват,
очите да мигнат не смеят,
сърцата бясно се страхуват,
че няма да успеят.
Последна прегръдка,тихичко "чао",
ръката ти от моята се изтръгва,
с поглед следя те в тъжния хаос
и влакът тромаво тръгва.
Тръгвам и аз,но сърцето остава,
миг вечност заедно бяхме,
едничкото,което утешава
е че любовта познахме...
П.С Миг ВЕЧНОСТ,в който ЖИВЯХ,
миг ВЕЧНОСТ,осмислящ
цял един живот ...
Липсваш ми ангелче :(
"По-добре да изгубиш любовта,отколкото никога да не си я срещал" ... а най-добре да имаш смелостта да се бориш за нея ... :(
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: xgirl
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-09
прочитания: 88
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7979
Автори: 2200
Произведения: 51955
Съобщения: 231382
Лексикони: 2466
Коментари: 79938
SMS-и: 815
Снимки: 5335
|
|
|
|
|
|
|
|
|
