Седят и си говорят нещо
Очите им - красиво влюбени,
Изглежда то е нещо смешно –
Усмихват се един във друг все вгледани.

Обичат се – навярно могат нощем
Лицата си да различат по памет в тъмното;
И чувствата им – порив мощен
За тях да си говорят до разсъмване.

Поглеждат се – излъчват щастие
При всяко мъничко докосване.
Прегръщат се,отново смеят се за нещо още,
Отдалечавайки се в някакво задръстване.

Закрачвам радостна,но питам се дали не ще загубят нейде
Във хауса на града наивната си красота,дали...
Обръщам се – изчезнали са и вървейки
Забравям ги,изгубвам поглед във безкрайната опашка от коли.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: borche
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-08
прочитания: 163
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7979
   Автори: 2200
   Произведения: 51955
   Съобщения: 231382
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79938
   SMS-и: 815
   Снимки: 5335