ми...не знам какво да ти кажа?

Вечно ли около мен ще се въртиш

Лазейки, подмолно, дебнещ

Една добре прикрита заплаха

Чувствам, че си ти

Усещам винаги когато с поглед

Грабваш ме, забиваш своето жило

Отровно и не ще ме пуснеш никога... уви

Това боли, не знам дали разбираш го

Аз обичам те по свой си начин

Който не ще ти позволя да видиш, защото

Обич за теб е някаква омразна дупка

Вечно бягаш и ще бягаш...

Ала уви...накрая сам-самичък ще останеш ти

Много грижиш се за мен и ми помагаш

Радваш ме и ме задоволяваш

Ала не само от това се нуждая

За една блага дума, за една милувка мечтая...

Явно имаш някакъв вроден дефект - не си бил за това роден

Та така стоят нещата...

Едва ли някога ще успея да ти простя вината

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sensimillia
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-07
прочитания: 113
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46545
   Съобщения: 227546
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69703
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738