Вълшебство

Слънце мое,
Всяка сутрин ти изгряваш
и с усмивка ме даряваш :)
Твоята слънчева енергия игрива
в мен се потопява
моята жажда за живот
тя въплащава

Но когато вечер си отиваш
зад хоризонта и се скриваш
Сякаш скритата тъга в мен
ти отразяваш
със своят залез
тъй красив...
пурпурен меланхолик

Няма друга,
тъй красива и могъща сила,
която да е слята с мен в едно
...изгрев...залез...
идват те и си отиват
...и винаги са постоянни,
но никога еднакви...
Тъй както и в живота
хубаво и лошо се редуват,
...без никога едното да пасува...

Тъй и моето настроение
влияе се от различното вълнение
Затова те чакам,
Слънце мое
Всеки ден със своите лъчи
да ме помилваш и огрееш
Душата ми плачеща с
твоята изгаряща
в едно да слееш

...И от там нататък
в небесата,
където от невидими ръце
ще бъдат хвърлени
заровете на съдбата
ще изживея както
писано ми е и днешният ден...
Дано усмихнат и благосклонен
бъде той към мен

...Ако ли пък не...
Утре сутрин пак ще чакам
в твоята слънчева енергия игрива
да ме потопиш
С нова жажда за живот
да ме дариш :)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rude_girl
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-07-05
прочитания: 143
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46545
   Съобщения: 227546
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69703
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738