Слънце мое,
Всяка сутрин ти изгряваш
и с усмивка ме даряваш :)
Твоята слънчева енергия игрива
в мен се потопява
моята жажда за живот
тя въплащава
Но когато вечер си отиваш
зад хоризонта и се скриваш
Сякаш скритата тъга в мен
ти отразяваш
със своят залез
тъй красив...
пурпурен меланхолик
Няма друга,
тъй красива и могъща сила,
която да е слята с мен в едно
...изгрев...залез...
идват те и си отиват
...и винаги са постоянни,
но никога еднакви...
Тъй както и в живота
хубаво и лошо се редуват,
...без никога едното да пасува...
Тъй и моето настроение
влияе се от различното вълнение
Затова те чакам,
Слънце мое
Всеки ден със своите лъчи
да ме помилваш и огрееш
Душата ми плачеща с
твоята изгаряща
в едно да слееш
...И от там нататък
в небесата,
където от невидими ръце
ще бъдат хвърлени
заровете на съдбата
ще изживея както
писано ми е и днешният ден...
Дано усмихнат и благосклонен
бъде той към мен
...Ако ли пък не...
Утре сутрин пак ще чакам
в твоята слънчева енергия игрива
да ме потопиш
С нова жажда за живот
да ме дариш :)