|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Пияна
на Оги....
Налей ми бармане да пия.
Дай ми нещо силно.
С него мъката си да убия,
че го нямя нещото,за което ми е мило.
Дай ми отрова,дай ми лек.
Каквото и да е...
Че не е до мен любимият човек
и тъгата ми голяма е.
С алкохола да опитам да стопя
километрите, които ни делят.
И от яд ще продължа да пия,че ще
ми се превижда и не е той самият.
И последната глътка да изгори
душата ми празна,сама...
Както по кожата ми горят сълзи
така и аз за него горя....
Омръзна ми снимката му да гледам.
Да се лъжа в собствената си лъжа.
И пак го сънувам
и пак го целувам.
Като се съмне-отново самота....
Дай ми още бармане,да пия.
Че всеки ден е ужасно дълъг и студен.
Ако не мъката,то липсата да убия,че
не е тук,че не е до мен.....
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: iskra_iskra
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-07-05
прочитания: 135
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48827
Съобщения: 212994
Лексикони: 2296
Коментари: 73585
SMS-и: 806
Снимки: 4946
|
|
|
|
|
|
|
|
|
