Навън е пълен мрак,
а аз самотна съм без тебе пак.
Тъй силно вали,
а моята душа крещи.

Проклинам мрака и нощта,
които ми донасят огромната тъга.
Болката и самотата
отново чукат на вратата.

Каква магия ми направи?!
Какво проклятие изрече,
че без твоята топлина,
нито миг не мога вече.

Студът пронизва всичко в мене
и душата ми от болка стене.
В очите ми вали...
Ужасно много ме боли!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jasmin23
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-05
прочитания: 105
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7979
   Автори: 2200
   Произведения: 51955
   Съобщения: 231382
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79938
   SMS-и: 815
   Снимки: 5335