|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Дъжд
Дъждът, като велик завоевател превзема времето и пространството. Той предизвиква тъга и сивота. Не буря и плам, а просто дъжд - неравномерен, тежък и студен, зимен дъжд, под натежалото от болка небе в разгара на лятото.
Целият свят се крие, всички бягат от дъжда, преструват се, че той не съществува, че го няма, че е топло и слънцето все още грее там някъде горе. А той, непоколебим, безвъзвратно подранил, стиснал в шепи северните ветрове лее реки над градовете. И кривите, отвесни улички се превръщат във водопади, в прозорците блесва електрическа светлина, там, долу, под обедното, лятното замръкнало небе.
Само бронзовите конници стоят безмълвни под дъжда. Само тези четирима царе непоколебимо и безропотно понасят тежките, студени камшични удари. Очите им са вперени надолу, към реката, непроменена от вековете, лъскава и извита, най-непревземаемата преграда по пътя към стария град.
Колко ниско се е спуснала мъглата! Колко безжалостно е погълнала къщи, храмове и дворци! Колко свирепо пълзи напред към бъдещето, за да залее и него с гневния си порой...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Pandora
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2007-07-04
прочитания: 191
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204736
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
