В отчаяния писък на пусто съзнание
смея се лудо.
В загубения свят на отровна самота
смея се лудо.
В празния звук на замряло сърце
смея се лудо.
В тихата зала на човешката мъка
смея се лудо.
В кървавия изгрев на разчупено слънце
смея се лудо.
В замръзналия поглед на зеленооко дете
смея се лудо.
В пищящия ужас на безсмисления свят
смея се лудо.
В края на отиващият си, пропилян живот
вече нямам сили да се смея...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------