Чужди дрехи

Палава светлина падна на нашата земя,
светлина от друг свят
взета на заем от някой от нас.
Попаднала в черно сърце,
разпръска се тя из тясната сянка
и покри всичко със лед.
С лед,защото сърцето бе изковано от мрачни мечти.
Тя помогна му да се развие
и собствения си тласък да покрие.
И падна светлината на юноша с дрипи и влажни очи.
Попита го тихо:А теб не те ли води душата
към златните земни планини.
Злато си имам в безкрай,
имам си аз и паралелен рай.
Лично мой и без чужди оценки,
платоничен,малко различен,
живея си в него и часовник не нося,
а само с дракони говоря на символичния език.
Преливам от любовта различна,
сядаща до мен и моята самота...лична.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: michelangelo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-03
прочитания: 99
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7595
   Автори: 2053
   Произведения: 46620
   Съобщения: 231917
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70004
   SMS-и: 803
   Снимки: 4750