И тази нощ...

... с теб шеметно се лутаме
в търсенето на вълшебен дар.
Къде ли скрили сме ключа
от един ръждясал катинар?

В пристъпи на лудост го захвърляме,
разкъсвани от ревност и от страст...
Ослепели дращим като къртове,
за да отключи пак Доброто в нас.

В ковчеже натежало от безсилие
да побере забулените тайни...
Дали не задушаваме Доброто
с проклятия и приказки омайни?

Кръвта разпалваме в пожар от макове,
сълзите огнени правят потоп...
Не ме залъгвай с блажено живуркане...
Гори ме!... В Ада и Рая на този живот!

И когато плъзнат зли езици
и огънят превърне се в клади...
Полетели като райски птици,
ще спасим душите си млади!

Венецът трънен ще превърнем в лаври...
От рукналата кръв – вино кипящо...
Лъч светлина очите на мрака опари...
Добро или Зло! Кое е по-могъщо?!

Утрото расте... От нощта по-мъдро става!
Петли припяват урока на Живота стар:
“Не оставяйте Доброто да ръждясва,
под един заключен катинар!”...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-02
прочитания: 237
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7958
   Автори: 2193
   Произведения: 51754
   Съобщения: 244664
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79391
   SMS-и: 814
   Снимки: 5311