КРИСТАЛНА ДУША

Душата ти, като кристал прозира,
парчета залепени има там...
Поглеждам към сърцето ти и виждам
как любовта раздаваш си без жал!

В очите твои всеки ще потъне...
Погледне ли дори за миг.
Един живот-живяла все за други,
сега опитвам се да го напиша в стих!

Но думите ми някак си не стигат
за да изваят твоята доброта...
Парченцата кристал са залепени!
Кой счупил е красивата душа?

Кой мислил е, че може да ограби
прелестта на твоите дни...?
Ти носиш тази прелест лъчезарна,
макар понякога от всичко да боли!

Аз искам да усетиш как те нося
в сърцето си! И знай-не си сама!
Около теб много хора обичат
тази нежна, кристална душа!

Този стих е за една прекрасна, кристално чиста душа, която много обичам, с името Симона!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maria_ha
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-02 г.
прочитания: 565
точки: 66 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 43 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433