Не казвай нищо. Нека помълчим.
Сълзи да капят в две самотни чаши.
На чувствата ни розовият грим
да се размие в мислите ни страшни.

И да се видим с искрени очи
във всичката ни тъжна неприкритост.
От сляпата любов да загорчи,
понеже я изпълвахме със ситост.

Със оня светоглед несъвършен
да си признаем всеки недостатък.
Красивият ни замък е строшен.
Илюзиите - мъртви без остатък.

В ръцете ни спотайва се вина.
Рисувахме се някак идеално.
Солиден мъж с перфектната жена.
Не, няма смисъл! Вече е банално!

Не казвай нищо. Нека помълчим.
Очите ни проглеждат чрез сълзите.
В любовна недостатъчност кървим...
Достатъчно - за обич под звездите.

(От "Стихотворения за съкрушените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-28
прочитания: 289
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 49018
   Съобщения: 213574
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73730
   SMS-и: 809
   Снимки: 4956