Прости ми,че не мога да откривам
различните нюанси по небето-
за мен то всякак синьо е.
По-важно е,че мога да разливам
в душата ти морето,
когато тя пустиня е.
Прости,че не омайват ме липите
с ухание превъзнесено,
а пречат ми да дишам;
че виждам в розите бодлите
и с болка е примесено
желанието ми да обичам...
Прости,че бясно устремена
към бурята увличам те
сред ураган от ярост...
Със страст непроменена
прости ми,че обичам те
и в мене имай вяра...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------