Магьоснико...

Да така е магьоснико, слаба съм.
И очите ми чертаят раздялата.
Вземи ми хляба, открадни ми усмивките.
Все едно ми е, щом не съм цяла.
Щом парчетата обич ми липсват,
а ти си алчен за слънчеви думи,
вземи ми спомените.Изгори ги всичките
и нека всичко свърши по между ни.
Да, ще има болка, магьоснико,
но от онази с която сме свикнали
вечер да лягаме, сутрин-споделяме.
И вече никой от нея не вика.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: karmelitass
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-26
прочитания: 127
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1980
   Произведения: 43712
   Съобщения: 186800
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61922
   SMS-и: 778
   Снимки: 4581