Сън

В миг сърцето затуптява
и чува се кристален звън,
когато мъката ти спомен става,
а щастието е някъде на сън...
Ти виждаш в очите му утеха
и твое е чуждото сърце,
но искаш като фина дреха
да гали тялото и твоето лице.
Събуждаш се и търсиш него,
а той е някъде в чуждите ръце
и нищо вече не е леко, сякаш
стъпваш по жар с босите нозе.
Невъзможно сякаш днес е всичко,
нереално хубав пък е той,
будна си лицето пличкаш, но
с мисълта, че искаш да е твой.
Сълза по бузата се стича и ти
се иска да поспиш, но
на теб не ти прилича
заради него вечер да не спиш.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ivelina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-25
прочитания: 130
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2051
   Произведения: 46568
   Съобщения: 229780
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69841
   SMS-и: 803
   Снимки: 4741