Лумна огънят в очите му.
А летяха тайно стихиите
покрай глезените жълти.
Че беше минал уреченият час
на изкуплението.
Тихо!
Свише Господ гледаше отгоре му
и пращаше холера за закуска.
Той с бичове го милваше,
че грешник бе. Поне до вчера.
Втори пръстен
Тя кацна. В ленено сукно загърната.
Гръдта се люшкаше. Звездите млъкнаха.
Цяр носеше в косите си.
Ухаеше на дъжд по голо тяло.
Притихна той в краката й.
Помилван.
Сърцето й бе влажно като майчина утроба,
топло като юлска мараня.
Тя...Тя болката ще свърши.
Трети пръстен
И рече Господ: "Да биде светлина!"
И биде светлина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------