Колко тъжно е когато си сама,
когато гледаш без очи звездите!
Колко силно пари малката искра
дошла да освети мечтите!
Колко болка скрила е вълна,
разбиваща се лудо в скалите...
Колко много те жадувам аз...
и как усърдно скривам си сълзите...
Бъди до мен поне за час,за да засветят пак очите!!!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ve_si_to
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-24
прочитания: 114
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7958
   Автори: 2193
   Произведения: 51749
   Съобщения: 244517
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79385
   SMS-и: 814
   Снимки: 5307