Сутрин горчи ми кафето,
в мълчание го пия сама,
утайката тръпчи на небцето,
всяка глътка се блъска в кръвта.
И още бучка захар да сложа,
пак горчи ми - проклето кафе!
От сутринта ми прескача сърцето,
нещо къса се в моята душа.
Цигарата дими в пепелника
и чертае в очите ми празнота.
Аз отдавна сама си пия кафето,
но докога, докога?
Във стаята зимно тъмнее,
пак отвън хлопа дъжда.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------