Забранена любов

Тази вечер луната е пълна.
Небесата гърмят разярени.
Мрака бавно звездите погълна.
Ние с тебе лежим уморени.

Аз съм рожба на мрака във дните ти.
Аз съм здрача от твоя кошмар.
Аз съм Луцифер. Ала в мечтите ти -
аз съм твоя желан господар.

Ти си тръгваш с последния танц -
светлина на космично творение.
За един несъбудил се принц -
ти си миг от искрящо видение.

Ти си някъде, много далече -
зад звездите и млечния път
и ме гледаш, а аз съм обречен -
щом без тебе и дните болят.

Нямам вече криле да те стигна -
забранена небесна любов,
ала някога - ако пристигнеш -
тук ще чакам во веки веков.

Ще кърви и ще рухне земята.
Ние пак ще се срещнеме паднали.
Как завижда деня на тъмата,
че ще види прогонени ... ангели.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-23
прочитания: 2599
точки: 125 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 88 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2051
   Произведения: 46568
   Съобщения: 229780
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69841
   SMS-и: 803
   Снимки: 4741