Усмихната дъга - моята Съдба - Rude_girl

Когато сме вече големи
и със спомените ярки
все още обградени...
Ние правим си дъга,
на брега,
която усмихвайки се
ще ни преведе
при приятелите стари,
които все тъй
остават си млади :)

И нищо друго, Човече,
няма да има значение вече!

Защото щастлива съм с тях -
моите братя - другари
С които не за беда
събра ме моята Съдба

...и за което много и благодаря :)))
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Rude_girl
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-06-22
прочитания: 110
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7742
   Автори: 2105
   Произведения: 48938
   Съобщения: 209108
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73729
   SMS-и: 809
   Снимки: 4936