Остави ме сам да крача,
по моята пътека няма светлина,
до нея извори не плачат
и спътница е само самота.

Остави ме сам да плача
и в своите сълзи да погреба,
това, което всички тачат -
детелината на любовта.

Остави ме сам да изгоря
и с пламъка си всичко да изкупя,
милувките на палеща ръка
и устните на твоята лудост.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: qnko_pz
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2005-07-31
прочитания: 392
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 211923
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73660
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937