няма_име

Сядам на бара
и с поглед докосваш
всяка частица
от мойта душа.
Поръчвам набързо,
а ти ми наливаш
и пълниш ума ми
с греховни неща.
Играеш си нежно
със моите мисли.
Усмихваш се плахо,
невинно почти.
Но знай,твоят поглед,
така те издава
и как ме желаеш
безумно крещи.
И аз те желая..
сега го показвам,
а ти ме поискай
и смело признай,
че искаш
със тебе да тръгна
нататък..
към нашия рай
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Artemida
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-17
прочитания: 247
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48580
   Съобщения: 211030
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73106
   SMS-и: 806
   Снимки: 4935