|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Безгрешни
Кажете ми какво е да обичаш,
когато си с безчувствена душа
и даже Бог да не почиташ,
а камо ли живота и смъртта?
Във всеки умен себе си да виждаш
и сам да си си пътеводна светлина,
щом сбъркаш, своя брат да заобиждаш,
не чувствайки дори за миг вина.
Стрелките другите да състаряват,
завиждайки на твоята съдба,
че нямаш нужда да те притежават
във името на лична свобода.
Когато някой е затънал в тиня,
ръка със лекота да му дадеш,
а щом той види в теб светия,
да го забравиш като стара вещ.
Безгрешните, къде сте, моля?
Милиони искат да са като вас,
да плюят казвайки, че спорят,
а после да се смеят с глас.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vesselin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-06-17
прочитания: 1497
точки: 121 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 92 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43694
Съобщения: 185736
Лексикони: 1895
Коментари: 61838
SMS-и: 776
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
