|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Чакан полет
Цяла превърнах се във водопад,
сякаш тежка болест ме налегна.
Не водопад, по скоро сълзопад
от ляво някакъв бодеж ме стегна.
Горя, мълча, а искам да извикам,
да бъда ехо в планина от чувство,
но само шепна, тихо тананикам,
а много искам да създам изкуство.
Много пъти крилата ми се кършиха
от думи, от закани и човешка злоба.
И как ли в мен силите не свършиха
сред тази хорска омраза и прокоба?…
Ала крила пречупват се и от страх,
от нерешителност да бъда птицата.
Страхувам се, дори за миг се спрях.
Дали не гасне вече в мен зорницата?
Защо е тази мекушавост? Стига!
Време е за полет, крила ще разперя.
Със силна вяра, много се постига.
Навътре, дълбоко в мен ще я намеря.
Ще полетя, ще нося всеки с порива си
свободно, волно в синевата ще се рея.
С други птици ще споделям полета си
така усмивката си да запазя ще успея.
(цикъл "Споделено")
01.11.2006г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 07.02.2008 г.
прочитания: 113
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7075
Автори: 1857
Произведения: 39351
Съобщения: 196655
Лексикони: 1731
Коментари: 53792
SMS-и: 754
Снимки: 4096
online: 55
|
|
|
|
|
|
|
|
|
