Големия град далеч е от рая,
там птици не пеят, на свобода.
Уплашени някак си бягат,
покрити от слой в праха.

Големия град далеч е от рая,
там душата е свита на пет.
Няма в очите онази искрица,
от планините високи със сняг.

Големия град далеч е от рая,
там си малък,нищожен човек.
Загубен в грохот,звук на коли,
далеч от покоя,ухаеш на треви.

Големия град далеч е от рая,
там езера кристални ги няма.
И синевата не виждаш от смог,
небето над теб е с друг цвят.

Големия град далеч е от рая,
сърцето ти там не тупти.
Когато изгрева срещаш с лъчи
и те гали и милва с радост.

Големия град далеч е от рая,
там си объркан,не си ти.
Очите не греят,душата не пее,
сезони там няма,има само бетон.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: yuliya_2006
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-06-13
прочитания: 146
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49159
   Съобщения: 227948
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73971
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985