Спомени…

Той пак е там пред компютъра
разглеждайки своите коли.
Обърнал гръб на сърцето ти,
забравил за твоите мечти.

Ти пак си отново самотна
облечена в нежен сатен.
Лежиш на леглото замислена
отново за теб и за мен.

Прегърната в меки завивки
погалена от тишина
красиви спомени топлят те
от времето на любовта.

Душите по бързи от вятъра,
усмивките вечни слънца.
Кръвта ти безумно препускаше
телефона бе твоята съдба.

И срещите мигове вечност
разпалваха в тебе страстта,
забравяше него и всички
изгаряхме двама в нощта

Щастлива ти беше тогава,
косите ти буйна река
лицето пулсиращо бяло
Усмивката морска дъга...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2007-06-11
прочитания: 212
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193922
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70148
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756