В очите потъвах...

В очите потъвах като в дълбоки езера
и молех да не ме поглъщат тъй властно
Нужни ми са за да видя светлина,
А ръцете за да докосвам с топлина
Та да се усмихна отново!

А покривах нежно с пелена от синьото небе,
едничката моя приятелка самота
Молих я да си отиде със нощта
Умолявах я да отлети с буйния вятър, но
Ядосана ме забули в молитвени сълзи.

В ъгълчето на очите и поглеждах
не виждах грях, а изгарях...
тайничко копнях да
настъпи деня в който да махна булото черно...
и да бъда твоя смях!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: toskana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-09
прочитания: 230
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2050
   Произведения: 46547
   Съобщения: 227640
   Лексикони: 2102
   Коментари: 69719
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738