|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Омръзна ми...
Омръзна ми за обич да се моля
и цяла да съм зов, но да мълча.
Душата си пред всеки да разголвам,
да плача нощем тайно в самота.
Омръзна ми да страдам от раздели,
от подлост, лицемерие, лъжи.
Омръзна ми да съм добра и нежна,
когато всяка дума ми тежи.
Омръзна ми да бъда само тяло -
предмет за удоволствия и сласт,
а след това да плача до премала,
останала сама във късен час.
Да чакам все с надежда и тревога
да чуе някой плахия ми зов.
Да моля Дявола, да моля Бога,
да моля всеки срещнат за любов.
Нима поисках много от живота?
Защо изплащам чужди грехове?
Лъжа е, че когато искаш, можеш,
че всеки сам съдбата си кове.
Лъжа, че щом сме млади и красиви
светът лежи в краката ни в захлас,
защото самотата ме убива
неумолимо всеки ден и час.
Остана ми една надежда плаха
за щастие, любов и топлина.
Илюзиите бавно догоряха -
не съм дете - аз вече съм Жена.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: nelsan
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-09
прочитания: 153
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45341
Съобщения: 239831
Лексикони: 2032
Коментари: 67371
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
