Неусетно пристигаш до мен оставяш знакът си - цвете. Щедър, тих, странно смутен, един стрък полагаш в нозете. Миг кратък, забулен в мрак достигащ с тайнство в съня, един мил жест, това е знак носещ радост, заряд в деня. Един миг изпълнен от нежност, мило чувство душата зарежда. Този цвят е стрък копнежност огнен порив, живот и надежда.
