От липсата на чуждото доверие,
сама започнах да си вярвам.
Почувствах се от себе си намерена,
но нямах нищо. Само се повтарях.
От всичката ми вяра във доброто,
ми остана само капка озлобление.
Защото нямаше ги чуждите ръце,
протегнати към мен да ми се молят,
останах само по полу сърце,
а пръстите ми - натежали кораби.
Които се опитваха да плуват
във думите от страшната присъда.
Защото никой и до днес не ми повярва.
И оставиха ме. Себе си да бъда.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------