|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
КЪМ ХОРАТА
Все някога ще стане чудото,
с невероятности облечено!
Все някога ще бъдем истински,
добри, щастливи по рождение!
А Мъката - презряна хищница -
ще скита в спомени отречени
и в клопката си вече трудно
ще се надява на спасение!
Какво е нужно на душите ни,
за да не пускаме Покварата?
Какво е нужно на сърцата ни,
за да не тръгваме объркани?
Не е ли Добротата искрена?
Не са ли Любовта и Вярата,
от нас - останали захвърлени,
от нас - останали потъпкани?
Кой може днес човек случаен
да спре, да му изслуша болката
и да откъсне от сърцето си
частица нежност и доверие?
И ако все пак се намерят
чудаци някъде - те колко са?
Дали светът ще се разтърси
от тях, дали ще потрепери?
“Баналности - навярно казвате -
за сетен път във стих облечени,
а всичко все така тече си -
животът, мъките, проблемите...”
Дори да ми пресъхнат устните -
ще ги повтарям. Те са вечните!
На тях светът до днес крепи се!
Останалото е полемика...
(От цикъла "Стихотворения за християните")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-06-07
прочитания: 212
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7346
Автори: 1974
Произведения: 43394
Съобщения: 171007
Лексикони: 1867
Коментари: 61033
SMS-и: 763
Снимки: 4557
|
|
|
|
|
|
|
|
|
