Нощ, тъмна, непрогледна, черна
вперила в нас зловещи очи.
Ела до мене мили и не ме оставяй,
не давай никому да ни раздели.
Страх ме е! Ела, стопли ме.
Докосвай всяка част от мен
с треперещи ръце ти прегърни ме
и нека да потъна в твоя плен.
Ти помниш ли онази нощ -
безкрайна лунна синева
и тихата въздишка нежна
отронила се от моето сърце.
Слети бяха две очи,
две тела, две души.
И нямаше за нас радяла,
а само миг наслада –
да впериш поглед в нечии очи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------