|
Концертът на IRON MAIDEN
Концертът на IRON MAIDEN [twisted] ?
Как бих могъл да го опиша? Ами трудно. Имаше толкова много емоция, думите се крият, образите се сливат и преплитат със звуците на музиката и еуфорията на феновете в един ярък, хаотичен спомен – проблясък „BRIGHTER THAN THE THOUSND SUNS”. Но тук идва на помощ добрият ми приятел – формата. Ще почна наред по хронология, доколкото мога пък каквото излезе.
С двама приятели пристигнахме пред стадиона около 18:30 часа, където опашката пред входа вече беше огромна. Тук-таме сред морето от фенове срещахме по някоя позната мутра и се поздравявахме. Още от този момент усетих приповдигнатото настроение на хората около мен, които със всяка бавна крачка, със всяка изтърпяна минута се приближаваха към сбъдването на мечтата си - IRON MAIDEN на живо, да ги слушат, да пеят техните песни, да сътворят заедно с тях един от най- големите празници на Хеви Метъла.
След двайсет минути редене успяхме най- накрая да влезем на стадиона. В задната част имаше много чадъри на Каменица под които продаваха наливна бира. Не се усетих кога успях да изпия три чаши. Междувременно се срещнах с още един приятел и с дъщерята на богПан. Обиколих почти целия терен да си намеря удобно за гледане място. Затрих приятелите, с които пристигнах и срещнах още няколко познати мутри.
На стадиона звучаха класически рок парчета просто за да усетим мощта на усилвателите и колоните. Сцената беше огромна и но няколко нива. Непрекъснато се стичаха нови и нови хора, като река след порой.
Първи на сцената излязоха АХАТ. Те изсвириха няколко от своите парчета. Да ме прощават феновете им, но запомних името само на „Черната овца”.
След тях излезе накаква мацка с групата си от Англия, която била щерка на някой от MAIDEN – не запомних на кой точно. Еми опита се да впечатли публиката момичето, но май се справяше по добре с дълбокото деколте на черното си потниче, отколкото с песните си. Може и да не е обективно мнението ми, но как би могло да бъде като всички с нетърпение очаквахме Хедлайнерите.
Тук е момента да допълня, че на стадиона отзад имаше много химически тоалетни и опашки пред тях почти не се образуваха въпреки тоновете бира които се изпиха. За това поздравявам организаторите от СМЕ.
Към 21 часа търпението на публиката вече почти се изчерпа, слънцето почти залезе, а на сцената излязоха Брус Дикинсън и компания. Леле какъв … (нямам дума тука) беше.
Брус поздрави публиката и Започна истинският коцерт.
В началото изпяха първите три песни от новия албум. След това продължиха със старите хитове. Хронологията оттам насетне ми се губи. Сцената беше огромна декорите зашеметяваши, осветлението неописуемо. Брус Дикинсън непрекъснато тичаше по различните нива на сцената и „рипаше като младо яре”, като не преставаше да пее и то така само както той може. Винаги съм го смятал за най- добрия метъл вокал, но след като го чух на живо, вече нямам съмнение за това. Китаристите също не стояха на едно място изобщо СТРАХОТИЯ ви казвам. По едно време на сцената изскочи ЕДИ с огромен танк на който кулата с оръдието се въртеше в различни посоки. Много впечатляващо. На песента “THE NUMBER OF THE BEAST” излезе някакво друго чудовище Дявол. Осветлението и огромните пана с картини отзад също се сменяха удивително бързо и в синхрон с песните. Отстрани на сцената имаше два огромни екрана на които даваха членовете на групата в близък план за да може да ги видим всички. Аз бях некъде в средата на морето от ръце, развълнувано в символа на Хеви Метъла. Не знам колко пъти прегракнах.
Трябва да ви кажа, че ние – публиката бяхме много гласовити. На моменти заглушавахме музиката, въпреки че мощта на озвучаването беше страховита.
Към 22:10 IRON MAIDEN си тръгнаха от сцената, при което последва такова викане, свиркане и пляскане с ръце че след 5 минути успяхме да ги изкараме на бис и то не с едно или две, а с цели 5 парчета. Момчетата от Мейдън се раздадоха изцяло в този концерт и публиката не им остана длъжна. Когато Брус Дикинсън ни попита трябва ли да се върнат пак в България - Отговорът направо щеше да ми проглуши ушите.
Съжалявам че сега не мога да опиша още подробности, но докато бях там се опитвах да използвам всяка секунда за да се насладя на музиката картините и светлинните ефекти и всяка възможност да зърна музикантите през гората от ръце.
Накрая в единайсет без двайсет IRON MAIDEN напуснаха сцената видимо изтощени до краен предел. Ние разбира се искахме още, но всяко нещо си има край.
Излизането от стадиона беше дълго и трудно. Хващането на такси след това, понеже градския транспорт вече го нямаше – още по- трудно. Май таксиметраджиите се страхуваха да ни качат, макар че не разбрах точно защо. Противно на очакванията за такава публика на стадиона цареше мир и толерантност и не видях никакви груби прояви между феновете. Не случайно и последният албум на IRON MAIDEN е насочен против войната. Това е добре да се знае от хората, които са готови винаги и по всякакъв повод да заклеймяват Хеви Метъла и нас – хората за които това е не само любима музика, а и мироглед.
П.п. Беше наистина много хубаво.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: yakim
раздел: Проза -> Публицистика
публикувана на: 2007-06-05
прочитания: 184
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46667
Съобщения: 193744
Лексикони: 2118
Коментари: 70143
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
