|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Вземи го и върви
Докосваш ли я, както мен преди,
а думите, те същите ли са за нея?
Не ми казвай, няма нужда от лъжи,
обичаш я, пред тази обич аз немея.
Изгубих те, в сърцето ми е рана,
такава болка никому не пожелавам:
язви не зарастващи в душа раздрана.
Докато дишам ще болят, съзнавам.
Ала защо стоиш на прага? Отиди си.
Там в мрака във очакване копнее тя.
Едно ти даде ми, вземи го и върви си,
отдавна чувствам, любовта си отлетя.
Бъди щастлив със нея, заслужаваш
и забрави за страниците пожълтели,
че назад погледнеш ли, нараняваш,
а аз пък мразя повторните раздели.
Какво ме питаш? Не, не си виновен,
ала недей повтаря грешката. Помни.
Така било е писано, мигът греховен
от мен да те отнеме. Вече си тръгни.
Мигът настъпи. Не, не ме прегръщай.
Едно аз дадох някога, едно ти ми дари.
Назад при мен повече не се завръщай.
Ето вземи сърцето си и моето върни…
(а)
26.02.2007г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 04.06.2007 г.
прочитания: 154
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7075
Автори: 1858
Произведения: 39421
Съобщения: 199867
Лексикони: 1732
Коментари: 54004
SMS-и: 754
Снимки: 4103
online: 54
|
|
|
|
|
|
|
|
|
