Отиваш ли си вече? Стой, почакай!
Да. Зная, че си вече уморен.
Но знаеш ли, че дълго те очаквах -
секунда да се спреш поне до мен?!
Очаквах те със грейнали надежди,
очаквах те със блеснали очи,
повярвах, че отново ще погалят -
лицето ми горещите лъчи.
За миг поне постой сега до мене
и нека да усетя топлина,
и нека след безкрайните ми нощи -
секунда само видя светлина!
Със тебе ще си тръгнат и мечтите,
и залеза ще чезне притъмнен.
Не искам да треперя пак във мрака.
Отиваш ли си вече...тъжен ден?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------