|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Такъв се запази
Чувствам, когато се усмихваш,
атлазено докосваш ми душата.
Когато си умислен, притихваш,
аз пак те сещам във тишината.
Минаваш покрай мен и галиш,
вятър летен бяга по страните.
Сякаш времето владееш, палиш,
ярък лъч даряваш ми във дните.
Когато си сърдит, пулсираш,
аз смекчавам си гласа и шепна.
Ти ветровете в себе си събираш,
вилнееш, (от това не тръпна).
Опасен си, (сам така си вярваш)
ярост завледее ли в дълбочина,
само че пред мен се разтоварваш,
търсиш пристан, ласка, топлина.
Ъгълчетата на устните повдигаш,
преструваш се на лош, ала не си.
Какъвто вътре си, до мен стигаш.
Аз знам, добър си, такъв се запази.
(а)
29.05.2007г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 01.06.2007 г.
прочитания: 109
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7075
Автори: 1858
Произведения: 39421
Съобщения: 199867
Лексикони: 1732
Коментари: 54004
SMS-и: 754
Снимки: 4103
online: 65
|
|
|
|
|
|
|
|
|
