|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Oтново сама...
И ето, че отново съм сама
в тоя мрак и тая тишина,
отново без радостта, без любовта,
изоставена на край света.
Дори да бях сълза,
отново щях да съм сама,
щях да съм една в
безкрайното море от тъмнина.
Дори да бях звезда,
пак щях да съм сама,
една-едничка на света,
полуугасваща в небесната мъгла.
Дори да бях мечта,
отново щях да съм сама,
единствена несбъдната,
без копнежа и страстта.
Дори да бях живота,
пак щях да съм сама,
два живота няма,
веднъж човек се ражда и умира.
Ах, тази самота!!!
Напусни завинаги моята страна!
Мястото ти не е в моята душа.
Аз зная и без това,
че ти си най-силна на света!!
Не огорчавай още тоз живот,
аз имам нужда от любов!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: savina_999
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-30
прочитания: 335
точки: 54 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1980
Произведения: 43712
Съобщения: 186800
Лексикони: 1895
Коментари: 61922
SMS-и: 778
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
